Кратка история на България
Територията на България е обитавана от най-ранните исторически времена – каменната ера. Свидетелства за това са многобройните селищни и надгробни могили.От това време датира и най- старото златно съкровище в света, открито край Варна.
През бронзовата епоха тук се заселват траките, които са ни оставили богато културно наследство – гробници, светилища и съкровища. Смята се, че митичният тракийски певец Орфей е живял в планината Родопи, а бунтовният Спартак е роден в района на днешния град Сандански.
Когато в края на І в. н.е. българските земи влизат в територията на Римската империя, започва мащабно строителство, появяват се нови градове на мястото на стари тракийски селища. От този период са съхранени много архитектурни и археологически паметници – Античният театър и Римският стадион в Пловдив, останките от римските градове Улпия Ескус, Нове, Никополис , Августа Траяна, Абритус, Деултум и др. След разпадането на Римската империя днешните български земи са включени в границите на Византия.
Българите нанасят тежко поражение на византийците и ги преследват чак до Дунав и морето, където са корабите им. След тази категорична победа Аспарух преминава с българите реката и урежда отношенията си със съседните славянски племена.
През втората половина на VII в. на територията на днешна Североизточна България се заселват прабългарите, които се съюзяват със славяните и основават българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух които е основател на Българската държава, а за столица е обявен град Плиска.. Някъде в периода между основаването на България и приемането на християнството (средата на ІХ век) е сътворен един от най- величествените паметници на културата – Мадарският конник. Уникалният скален релеф е изваян на 23 м височина недалеч от езическата столица Плиска.
През 864 г., по време на управлението на княз Борис I Михаил (852-889 г.) България приема християнството като официална религия и започва изграждането на единна българска нация.
В края на ІХ в. Славянските братя Кирил (Константин Философ) и Методий създават и разпространяват славянската азбука. От България, славянската писменост се разпространява и в други славянски страни, като Сърбия и Русия. Охрид и Плиска, а по-късно и новата столица Велики Преслав стават центрове на българската и на славянската култура.
Управлението на цар Симеон І (893 – 927 г.) е известно като „Златния век на българската култура”, а границите на страната по това време достигат до Черно море, Бяло море и Егейско море. Симеон премества столицата на страната от езическа Плиска в християнския Велики Преслав, считан за един от най- красивите градове в Европа. През 1018 г., България е покорена от Византия. През 1186 г. въстанието, отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а столица става Търново. Мирният договор между България и Византия, с който Византия признава Второ българско царство, е подписан в Ловешката крепост.
През 1396 г. страната е покорена и следват пет века на османско владичество, през които единствените духовни средища, опазващи българската култура и дух, са православните манастири.
В края на XVIII в. – началото на XIX в. започва Българското възраждане и българските търговци и занаятчии установяват търговски връзки с цяла Европа. От тази епоха са съхранени великолепни сгради. Цели селища, носещи духа на Възраждането, са обявени за архитектурни резервати – Ковачевица, Широка лъка, Боженци, Копривщица и др. Неповторимата възрожденска архитектура намира своя връх в пловдивските възрожденски къщи, чийто архитектурен стил е наречен „български барок”. През 1876 г. Избухва Априлското въстание – най-мащабният и организиран опит за освобождение на България. През 1878 г., в резултат на Руско-турската освободителна война, българската държава е възстановена.
През 1879 г. в Търново е приета първата конституция на България – една от най- демократичните за времето си.
В този период, несправедливите решения на Берлинския конгрес. предизвикват съпротива във всички български земи. Най-активна е Източна Румелия, която се стреми към обединение с Княжество България.
През 1885 г. Съединението на Княжество България с Източна Румелия се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, който е подкрепен от българския княз Александър I Батенберг. Редица общественици и революционери дават живота си за тази национална кауза, родила се и живяла години наред в умовете и сърцата на българите, разделени несправедливо от Великите сили. Това доказва и девиза, че именно“Съединението прави силата“.
За отвоюване свободата на Македония и Одринско през 1903 г. избухва Илинденско – Преображенското въстание.
През 1908 г. българският княз Фердинанд Сакскобургготски прокламира независимост от Турция и се провъзгласява за цар на Третото българско царство.
Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България – тя губи голяма част от териториите си. Първата половина на ХХ в. е период на възход на българската икономика и култура. Оттогава датират едни от най-великолепните архитектурни образци в страната – храм- паметникът „Св. Ал. Невски”, народният театър „Иван Вазов” и др.
В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. През 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания, но българската армия не участва в сраженията на Източния фронт.
През август 1943 г. Цар Борис ІІІ умира и регентството на младия цар Симеон ІІ е провъзгласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г. съветската армия навлиза в България и на 9 септември се установява правителство на Отечествения фронт.
През 1946 г. България е провъзгласена за народна република. Царското семейство напуска страната. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя насилствено е организирана в кооперации. В управлението на държавата последователно се сменят Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов и Тодор Живков.
В края на 1989 г. Започват демократичните промени в България. Провеждат се многопартийни избори. Приета е нова конституция. България поема пътя към демократическо развитие и пазарна икономика.
От 1991 г. е член на Съвета на Европа. През 2004 България става член на НАТО. От 1 януари 2007 г., след като изпълни критериите за членство, България стана пълноправен член на Европейксия съюз.